Лечебните растения (ЛР) са ценни за природата, за поминъка на местните жители, в близост до находищата и за икономиката на страната ни. Познанието и ползването на билки е съществена черта в културата на народа ни. Грижата на държавата ни за опазване на диворастящите находища е залегнала още в първия Закон за лечебните и благоуханни растения от 1941 г.

Днес България е единствената страна в Европейския съюз със специализиран Закон за лечебните растения (ЗЛР), който цели да осигури устойчиво развитие на ресурсите. Той урежда опазването и ползването на лечебните растения, събирането и изкупуването на получаваните от тях билки.

Две са действащите Наредби към Закона:

• НАРЕДБА № 2 от 20 януари 2004 г. за правилата и изискванията за събиране на билки и генетичен материал от лечебни растения и
• НАРЕДБА № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки

Все още не са разработени и приети всички предвидени в ЗЛР наредби и правилници и това затруднява прилагането му.

Грижата за ЛР подпомагат и Законът за биологичното разнообразие и Законът за защитените територии.

Отговорности по опазване и осигуряване на дългосрочно ползване на ресурсите от ЛР имат Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните и техните регионални поделения, както и областните управители и кметовете на общините.

Основните подходи за опазване са:

• Добавяне на стойност към суровината в близост до находищата на лечебни растения. Когато местните хора получават част от печалбата, получена от продукти, произведени с билки, те стават най-ревностни пазители на находищата. Това е най-успешният подход за опазването им в Света!
• Защита на видово ниво включва мерки като: забрана за ползване, определяне на правила за събиране; въвеждане на режими за ползване, определяне на райони за ползване; оценка на запасите в находищата и определяне на допустимия годишен добив от определени видове; мониторинг на състоянието на находищата и на лечебните растения в тях и др.
• Териториалната защита става чрез обявяване на защитени територии за опазване на дадени местообитания на ЛР. Много защитени местности в България са обявени за опазване на редки видове лечебни растения, като например: з.м. „Гарваница“, община Плевен опазва липова гора; з.м. „Палаза“, община Плевен опазва находище на редкия вид гол сладник (Glycyrrhiza glabra L.); з.м. „Щърка“, община Червен бряг опазва находище на уязвим вид – червен божур (Paeonia peregrina Mill.)
• Култивиране на редки и застрашени видове, както и на такива, които се ползват в особено големи количества, за да намалее или спре събирането от находищата им в дивата природа.

Грижата за лечебните растения е успешна само, когато се включват различни мерки за опазване на различно ниво и с участието на всички заинтересовани страни.

Интересите на всички трябва да бъдат взети предвид и отразени при разработването на планови документи за опазване и ползване, съгласно Закона за лечебните растения. За конкретните територии това са: раздел „Лечебни растения” към програмата за опазване на околната среда на всяка община; плановете за управление на защитените територии и горскостопанските планове и програми на горските и ловните стопанства.

Доколко грижата за ЛР е добра зависи от нашето участие и обединените ни усилия. Настоящия проект работи за повишаване на знанията и уменията на гражданските организации и местните жители, в близост до находищата на ЛР. Провеждаме застъпническа кампания с цел подобряване на нормативната база, политиката и практиките за ползване на ЛР.